Законите на кармичното пречистване - част 2
Прочетете тук първата част
ПРАВИЛА И ЗАКОНИ ЗА КАРМИЧНО ПРЕЧИСТВАНЕ
Спазвани и прилагани на процедура разпоредбите и законите за кармично филтриране водят до извънредно бърза промяна на силата и до освобождение на съзнанието от обременения. ПРАВИЛО ПЪРВО. Разпознаваме божествената природа на близък. Учим се да префокусираме вниманието от плоскостно към обемно разбиране на хората. Плоскостното усещане е дуално - на равнище прелестно и неприятно. Обемното е дарба да виждаш индивида дружно с неговите фантазии, копнежи, добродетели, премеждия, без значение дали дадени негови дейности те смущават или не. Има положителен псевдо-психологически тезис, че другият е единствено огледало. Това е полуистина, а най-опасни са истините, които са полуистини. Ако другият е единствено огледало, тогава евентуално на Господ не би му потрябвала цялата палитра от многообразие на вътрешния живот на индивида. Слава на Всевишния, другият като се изключи че може да бъде огледало на нашите лични фантазии и висши желания, както и на нашите премеждия, спорове и несъгласия, по този начин има собствен самодостатъчен, друг от нашия живот и разнообразни черти и краски. Затова никога не трябва да възприемаме, че всичко, което ни се случва, другите единствено го отразяват, че във всяка една среща би трябвало да търсим уроци. Това е един едностранчив взор върху живота, който е, аз бих споделил по този начин, рекламация за окултност и доста обеднява индивида по същност. Правилното упътване за това какво да търсите в близък е: търсете есенциалните и първични качества. Защо с такава сигурност ви споделям този принцип? Практиката ми на целител ме научи, че най-обременените и общо взето неприятните на пръв взор хора, могат да показват изключителна човещина, добрина, благотворителност и дълбочина, в случай че умееш да им свалиш обвивките. А ние си взаимодействаме най-вече на равнище кармични обвивки и си ги предаваме. „ Ето ти моята обичана обвивка. Сега тя може да стане твоя, заповядай! “ И считаме, че сме сторили нещо вдъхновяващо за близък, дали сме му нещо наше. Сега той ще има илюзията като нашата. Прекрасно! И ние ще бъдем по-добри другари. ПРАВИЛО ВТОРО. Страданието е един от най-великите учители и това в действителност е по този начин. Не единствено нашето, само че и страданието на близък. В страданието човешките души разпростират своята дълбочина, своята мъдрост, своя опит доста по-обемно от удоволствието или насладата, тъй като малко на брой сред нас са тези, както споделя Питагор, които са способни да изпитват високо благополучие и висока наслада - това положение на тържествуване и просветлено схващане, което може да бъде преподавател. Повечето хора в положителните си и благополучни положения се намират в едно удобно, илюзорно положително, задоволено положение. Това не е неприятно, само че не е и доста добре. Аз не споделям, че страданието е доста добре. То безспорно ненапълно е доста неприятно. Но в случай че се опитаме да го пренебрегваме и да минем виталния си път без да се изцапаме, без да се обременим, без някой да ни натовари с нещо, ние безусловно ще се превърнем в едно хранилище на тежки отпадъчни детайли, тъй като точно тази позиция ни прави изключително неасимилиращи болката, с която се срещаме.
Докато състраданието разпалва този вътрешен тайнствен огън в човешкото сърце, който разрешава тежките детайли да изгорят и да не се застояват в нас. Това е значима и дълбока истина. Всеки човек, който е работил с болката, със страданието, знае. Психолозите, целителите и лекарите ще ме схванат. ПРАВИЛО ТРЕТО. Всеки ден приключваме с къс разбор на миналия ден. Директното упътване на Питагор е следното: „...докато трикратно не си спомниш дневните свои действия. “ Тук е скрита една загадка. Трикратното спомняне значи, че ние би трябвало да си спомним освен действията, които е направило физическото тяло, само че би трябвало да подложим на интроспекция мислите и възприятията си. И отсам идва идващото, ПРАВИЛО ЧЕТВЪРТО. След разбора на миналия ден и по време на разбора на миналия ден, разкриваме съкровищата на деня. Извличаме ги от кутийката. Има кутия на Пандора, където живеят чудовища, само че има и съкровищница на паметта. Животът ни има съкровищницата на изживените дни - от детството до сегашния миг. Денят ни има своя съкровищница, тъй като денят е сходен на един живот. Пробуждането е сходно на раждането, заспиването е сходно на умирането и целият ден носи сходството на цялостен един живот. Така както целият живот има съкровищница, по този начин и денят има своя съкровищница. Отваряме, извличаме духовния тайнствен церителен просветлителен опит. Разпознаваме го, култивираме го, концентрираме се, благодарим за него. ПРАВИЛО ПЕТО. Практикуваме свещена признателност към живота и ближните. За това нещо има цяла обособена духовна процедура, която в Единното обучение се назовава „ Медитация на петте благодарности “. Вместо да я изброявам в този момент, аз ще я обобщя за по-лесно. Работейки със съкровищницата на деня, в глъбините на сърцето, въображаемо прекланяме коляно пред обстановките, в които е кристализирано божественото богатство. Получили ли сме помощ, обич, другарска ръка, светлина и ентусиазъм, получили ли сме опция, благодарим. Както написа Пигатор „ тъй като законът неминуем тясно свързва опцията с нуждата “, или както е в превода на български:„ тъй като където има нужда, там има и опция. “ Когато получаваме благоприятни условия, ние благодарим. Дългът на индивида е да благодари и да обича. Не преминавайте около обстановките, в които е кристализирана силата на богатството. Не преминавайте като потребители, безразлични. В никакъв случай не преминавайте като тези безумци, каквито са множеството в живота, които непрекъснато считат, че да, това е доста добре, само че въпреки всичко може по-добре, не е задоволително, желая още и в случай че може, два пъти. И по този начин, практикуваме свещена признателност. Това значи, че би трябвало да разпознаваме моментите на приемане на богатства в самия миг. Ако те са ни се изплъзнали, за това нещо служи вечерната ни процедура и съкровищницата на паметта. Много постоянно, когато ние практикуваме съкровищницата на паметта, откриваме, че множеството от опциите, богатствата и даровете на миналия ден, са били изпуснати от нас. Или тъй като сме минали около тях с лъжицата, или сме сметнали, че те не са задоволително доста, изяли сме ги небрежно и сме споделили: “Какво пък толкоз? Аз желаех повече. “ Или сме били прекомерно обзети от своята мъка и страдалчество за други неща. И по този начин минава човешкият живот. И по този начин най-хубавите хора, за жалост, цялостен живот прекарват с празни ръце. За да не бъде животът ни скръбна лирика, а да бъде величествена ода или епос, за това се практикуват тези колкото елементарни, толкоз и не лесни, само че не невъзможни за осъществяване правила.
ПРАВИЛА И ЗАКОНИ ЗА КАРМИЧНО ПРЕЧИСТВАНЕ
Спазвани и прилагани на процедура разпоредбите и законите за кармично филтриране водят до извънредно бърза промяна на силата и до освобождение на съзнанието от обременения. ПРАВИЛО ПЪРВО. Разпознаваме божествената природа на близък. Учим се да префокусираме вниманието от плоскостно към обемно разбиране на хората. Плоскостното усещане е дуално - на равнище прелестно и неприятно. Обемното е дарба да виждаш индивида дружно с неговите фантазии, копнежи, добродетели, премеждия, без значение дали дадени негови дейности те смущават или не. Има положителен псевдо-психологически тезис, че другият е единствено огледало. Това е полуистина, а най-опасни са истините, които са полуистини. Ако другият е единствено огледало, тогава евентуално на Господ не би му потрябвала цялата палитра от многообразие на вътрешния живот на индивида. Слава на Всевишния, другият като се изключи че може да бъде огледало на нашите лични фантазии и висши желания, както и на нашите премеждия, спорове и несъгласия, по този начин има собствен самодостатъчен, друг от нашия живот и разнообразни черти и краски. Затова никога не трябва да възприемаме, че всичко, което ни се случва, другите единствено го отразяват, че във всяка една среща би трябвало да търсим уроци. Това е един едностранчив взор върху живота, който е, аз бих споделил по този начин, рекламация за окултност и доста обеднява индивида по същност. Правилното упътване за това какво да търсите в близък е: търсете есенциалните и първични качества. Защо с такава сигурност ви споделям този принцип? Практиката ми на целител ме научи, че най-обременените и общо взето неприятните на пръв взор хора, могат да показват изключителна човещина, добрина, благотворителност и дълбочина, в случай че умееш да им свалиш обвивките. А ние си взаимодействаме най-вече на равнище кармични обвивки и си ги предаваме. „ Ето ти моята обичана обвивка. Сега тя може да стане твоя, заповядай! “ И считаме, че сме сторили нещо вдъхновяващо за близък, дали сме му нещо наше. Сега той ще има илюзията като нашата. Прекрасно! И ние ще бъдем по-добри другари. ПРАВИЛО ВТОРО. Страданието е един от най-великите учители и това в действителност е по този начин. Не единствено нашето, само че и страданието на близък. В страданието човешките души разпростират своята дълбочина, своята мъдрост, своя опит доста по-обемно от удоволствието или насладата, тъй като малко на брой сред нас са тези, както споделя Питагор, които са способни да изпитват високо благополучие и висока наслада - това положение на тържествуване и просветлено схващане, което може да бъде преподавател. Повечето хора в положителните си и благополучни положения се намират в едно удобно, илюзорно положително, задоволено положение. Това не е неприятно, само че не е и доста добре. Аз не споделям, че страданието е доста добре. То безспорно ненапълно е доста неприятно. Но в случай че се опитаме да го пренебрегваме и да минем виталния си път без да се изцапаме, без да се обременим, без някой да ни натовари с нещо, ние безусловно ще се превърнем в едно хранилище на тежки отпадъчни детайли, тъй като точно тази позиция ни прави изключително неасимилиращи болката, с която се срещаме.
Докато състраданието разпалва този вътрешен тайнствен огън в човешкото сърце, който разрешава тежките детайли да изгорят и да не се застояват в нас. Това е значима и дълбока истина. Всеки човек, който е работил с болката, със страданието, знае. Психолозите, целителите и лекарите ще ме схванат. ПРАВИЛО ТРЕТО. Всеки ден приключваме с къс разбор на миналия ден. Директното упътване на Питагор е следното: „...докато трикратно не си спомниш дневните свои действия. “ Тук е скрита една загадка. Трикратното спомняне значи, че ние би трябвало да си спомним освен действията, които е направило физическото тяло, само че би трябвало да подложим на интроспекция мислите и възприятията си. И отсам идва идващото, ПРАВИЛО ЧЕТВЪРТО. След разбора на миналия ден и по време на разбора на миналия ден, разкриваме съкровищата на деня. Извличаме ги от кутийката. Има кутия на Пандора, където живеят чудовища, само че има и съкровищница на паметта. Животът ни има съкровищницата на изживените дни - от детството до сегашния миг. Денят ни има своя съкровищница, тъй като денят е сходен на един живот. Пробуждането е сходно на раждането, заспиването е сходно на умирането и целият ден носи сходството на цялостен един живот. Така както целият живот има съкровищница, по този начин и денят има своя съкровищница. Отваряме, извличаме духовния тайнствен церителен просветлителен опит. Разпознаваме го, култивираме го, концентрираме се, благодарим за него. ПРАВИЛО ПЕТО. Практикуваме свещена признателност към живота и ближните. За това нещо има цяла обособена духовна процедура, която в Единното обучение се назовава „ Медитация на петте благодарности “. Вместо да я изброявам в този момент, аз ще я обобщя за по-лесно. Работейки със съкровищницата на деня, в глъбините на сърцето, въображаемо прекланяме коляно пред обстановките, в които е кристализирано божественото богатство. Получили ли сме помощ, обич, другарска ръка, светлина и ентусиазъм, получили ли сме опция, благодарим. Както написа Пигатор „ тъй като законът неминуем тясно свързва опцията с нуждата “, или както е в превода на български:„ тъй като където има нужда, там има и опция. “ Когато получаваме благоприятни условия, ние благодарим. Дългът на индивида е да благодари и да обича. Не преминавайте около обстановките, в които е кристализирана силата на богатството. Не преминавайте като потребители, безразлични. В никакъв случай не преминавайте като тези безумци, каквито са множеството в живота, които непрекъснато считат, че да, това е доста добре, само че въпреки всичко може по-добре, не е задоволително, желая още и в случай че може, два пъти. И по този начин, практикуваме свещена признателност. Това значи, че би трябвало да разпознаваме моментите на приемане на богатства в самия миг. Ако те са ни се изплъзнали, за това нещо служи вечерната ни процедура и съкровищницата на паметта. Много постоянно, когато ние практикуваме съкровищницата на паметта, откриваме, че множеството от опциите, богатствата и даровете на миналия ден, са били изпуснати от нас. Или тъй като сме минали около тях с лъжицата, или сме сметнали, че те не са задоволително доста, изяли сме ги небрежно и сме споделили: “Какво пък толкоз? Аз желаех повече. “ Или сме били прекомерно обзети от своята мъка и страдалчество за други неща. И по този начин минава човешкият живот. И по този начин най-хубавите хора, за жалост, цялостен живот прекарват с празни ръце. За да не бъде животът ни скръбна лирика, а да бъде величествена ода или епос, за това се практикуват тези колкото елементарни, толкоз и не лесни, само че не невъзможни за осъществяване правила.
През август ще се организира летен ритрийт с водещ Зор Алеф. Подробности за събитието може да откриете на сайта edinnouchenie.bg
Още за него:
https://www.youtube.com/user/DaBudesh
http://centrebelogradchik.com/Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ